За книгата: 1990 / Дневникът на Барбара Росек е пронизително напомняне в своята документална форма, че наркоманията е реалност, която обществото не може и не имат право да отхвърлят. Барбара Розек вече не е на света. Първата страница от дневника й започва с думите: „Аз съм наркоманка. Аз съм на 18 години. Преди четири години за първи път се инжектирах със спринцовка за наркотици“, а в последния запис четем: „Навърших 21 години. Този проклет живот има нужда от любов. Без него има вечна празнота, която убива, задушава, измъчва. Трябва да си тръгна, не мога да живея така, без надежда, без смисъл. Съсипах се... Ще умра сам в този странен апартамент, безсмислена смърт на наркоман.” Между тези две дати няколко десетки страници съдържаха цял живот, много кратък, но пълен с отчаяние, страхове и безкрайни въпроси и най-важното - самота.